Пародии

Марули, марули, марули,
безкрайно зелено поле.
Сред тях седи и се пули
едно вдъхновено теле.
              Тр.Акациев.


Писмото на студета
Мила мамо – в автобуса,
знай, прекрасен аромат,
верно, старичък е, друса,
но пък, страшен уникат,

София е малко мръсна,
все пак дъжд ще завали,
ако - и снежец запръска,
чак ще мяза - на Париж.

Тук не ползват тротоари,
всъщност - само за това,
да извеждат разни твари,
виж – от куче, до... кола...

Но пък всичко е чудесно,
в уж студентското градче,
чалготеки-мигар...двеста,
сбъдват празници безчет.

Тук, стайче`тата са тесни,
да подремнеш - божи дар,
а колежките, най-свестни,
стопля погледът им с жар.

В столовата – си мирише,
да – на манджа. Е, добра,
но, ти готвеше различно,
те – все шницел,...мусака.

Ти ме питаш–как се учиш,
два-три взех, един остана,
но повярвай – ще се случи,
все ще стана... Бакалавър!

Щях за малко да забравя,
с прозаична – съм, молба,
пак прати ми, мила Мале,
днес осъмнах, без... пара...

П.С извинявам се,че не съм написала името на автора. Взех го от един сайт, където също не беше написано, защото не е сигурно дали онзи, който си е сложил името не е самозванец.