~No Name [Naruto FanFic]

Единственият шум в дългата тясна уличка бе този от нечии токове. Студен полъх преминаваше и развяваше дългите и кичури. Поради липсата на светлина косата и изглеждаше тъмно червена, ала очите и сияеха в зелено като огряна от слънцето полянa. Горчива усмивка се бе настанила на устните и, но тя не го осъзнаваше. Всяка вечер вървеше по тази уличка. Всяка вечер стигаше до едно и също място и всяка сутрин си тръгваше. Дрехите и по нищо не се различаваха от тези, които носеше всяка друга вечер. Черен потник стигащ точно над пъпа, черни кожени панталонки със сума ти вериги по тях и черни високи ботуши с тънък ток. Татуировките и бяха направени по поръчка на шефа и макар тя до последно да се опитваше да го разубеди. 
Когато стигна желаната дестинация, а именно задният вход на клуб „No Name“ момичето дълбоко си пое въздух и бутна тежката метална врата. Първото, което усети бе ароматът на цигари. Останалото, което я лъхна бе миризмата на някои наркотици, алкохол и похот. Това последното може би бе главното заради което мъжете идваха тук. Помаха на едно момиче и се приближи към нея.
-Здравей Ино. – усмихнато продума сякаш настроението и се бе върнало, ала всички знаеха, че тя с най-голямо нежелание изпълняваше задълженията си. Натали бе най-добрата и приятелка от клуба. Бе наистина красива и ако човек можеше да си пожелае нечия красота то щеше да си пожелае нейната. Чуплива руса коса нежно галеше раменете и, а сините и като океан очи гледаха топло всеки. Момичето срещу нея се усмихна печално ала я дари с прегръдка. Такава, която малко можеха да и дадат.
-Здравей Сак. – отвърна и Ино с неспокойна усмивка на лице. Почуди се как да и каже следващото и дали, ала все пак го стори без много да му мисли. –Сак, шефа те вика… май си загазила. – малката пауза, която направи блондинката бе достатъчна на зеленооката да разбере какво става. Кимна на приятелката си и се запъти към офиса. 
Когато застана пред черната звукоизолирана врата двама от охранителите я претърсиха очевидно наслаждавайки се на това, което докосваха. Без да протестира момичето влезе вътре затваряйки вратата след себе си. Както винаги шефа бе с гръб към нея. Единствено виждаше ръцете му, които бяха облегнати от двете страни на големия въртящ се стол. Драматично и сякаш на забавен кадър столът се завъртя и пред нея се разкри цялото великолепие на мъжа. Черната му като катран коса бе стилно подстригана и ярко контрастираше на бялата му кожа. Студените му черни очи се впиха в нейните, сякаш можеха да разчетат мислите и. 
-Викал си ме. – високо каза тя, макар да знаеше, че в стаята не се чува нито тон от музиката, която огласяваше заведението. Гласът и леко потрепери и тя мислено се прокле за това. Шефът забеляза това и надменна усмивка се настани на красивото му лице.
-Сакура. – каза той така сякаш името му доставяше удоволствие. А това дори не беше истинското и име. – Не ми харесва как се държиш с клиентите. – да. Знаеше си, че я бе викнал заради снощната свада. Онзи глупак се бе опитал да направи нещо, което тя не искаше и си бе изпросил доста шамари. Може би следващата бе тя. Все пак не бе като да не е удряна от шефа. Много пъти.
-Аз…не бях виновна. – продума момичето и сведе погледа си към черните скъпи плочки. Чернокосият стана и се приближи до нея хващайки кичур от косата и. На тази светлина се откриваше истинският и цвят, който не бе червен, а розов. Снопчето коса нежно се плъзна измежду пръстите му и покорно застана на мястото си. Плътните розови устни на момичето се бяха свили, ала не от притеснение. Очите и смело погледнаха внушителния мъж макар да и се наложи да вдигне глава нагоре. 
-Виж какво Черешке… - продума мъжа като приближи лицето си до косата и. Черешовият и аромат възбуждащо погали ноздрите му и той сякаш небрежно постави ръка на голото рамо на девойката. 
-Искам да изпълняваш каквото ти кажат клиентите… Все пак си плащат. – да. Саске Учиха обичаше да я унижава и го правеше при всяка отдала му се възможност. Обожаваше да я принизява на нивото на тревата, а след това да връща духът и по други начини… особено приятни предимно. Ала Сакура мразеше това. Мразеше Саске, мразеше и себе си. Онези обещания, които и бе дал в миналото сега не значеха нищо за него… Вършеше тази отвратителна работа само за да успее поне веднъж на месец да вижда дъщеричката си. Момиченцето бе от Саске, ала той като че ли се интересуваше само от тялото на розовокоската. Когато Рей се бе родила Сакура бе избягала заедно с детето и успя да се крие само година защото въпросният и съпруг бе наел най-добрите да я открият. Сега макар все още да му бе съпруга Сакура бе принудена да върши всичко това и да го нарича шефе. Къде бяха останали мечтите за съвместният им живот? В началото бяха толкова влюбени и той бе така мил с нея… В последствие обаче нещата се промениха. Бащата на Учиха почина и се наложи той да поеме бизнеса… А какъв бизнес само! Старият се оказа изпечен лъжец и мафиот и Саске бе задължен да продължи делата му. С времето започна да се превръща в лед. Стана студен и груб и я нараняваше често. Жалкото бе, че това прекрасно създание, което се бе родило бе плод на брутално изнасилване… Въпреки, че за последните три години Сакура я бе виждала рядко малката все пак знаеше, че и е майка, ала розовокосата изпитваше срам. Беше и крайно неприятно, че трябва да докосва детето си така омърсена… Но нямаше начин. Саске се бе заканил да убие момиченцето ако срещне съпротивление у жената. 
Розовокосата въздъхна тежко. Беше уморена от всичко това. Единственото, което я крепеше бе, че тази вечер щеше да види детенцето си. Учиха се отдръпна усещайки дистанцираното и поведение и и удари звучна плесница. Шамарът бе толкова силен, че разкървави устната и я повали върху черния под. Сакура стисна очи очаквайки още нещо, ала такова не последва. Мъжът се върна до бюрото си и седна върху кожения стол гледайки я отвисоко – както правеше винаги. Розовокосата се надигна леко и докосна разкървавената си устна. Погледа и се насочи към Учиха, който я гледаше безстрастно. 
-Стига си лежала там. Ставай. – заповедническият му глас предвещаваше нещо лошо ако Сакура се възпротиви, за това тя не го направи. Покорно стана и го погледна в очакване.

Вместо да я отпрати, както се и надяваше, Саске просто взе телефона и набра някакъв номер. Докато чакаше да му вдигнат той бавно огледа Сакура, която все още докосваше устната си. Пръстите и бяха напоени с мънички капчици кръв. Въпреки силата на шамара Сакура някак си не усещаше болка. Просто искаше да си тръгне оттук колкото се може по-бързо.
-Роуз? Да. Ще я доведа. Да. – краткият разговор бе проведен за секунди, но точно когато розовокосата очакваше да приключи думите на Саске привлякоха вниманието и. – Знаеш ли... намери и някакви нормални дрехи. За нея. – последното отново бе казано с презрение като черните очи се стрелнаха към разголеното тяло на розовокосата. Това я вбеси. С какво бе виновна тя, че и се налагаше да носи тези отвратителни дрехи, подхождащи именно на някоя курва... но нали и тя самата бе такава... не по собствено желание, разбира се, но за света това нямаше значение. А как и се искаше да не бе срещала Саске. Как и се искаше да не се бе влюбвала в тези черни очи, в тези лъжливи устни, в тези лъжливи обещания...
След няколко минути мъжът стана подканвайки Сакура да го последва. Двамата излязоха от клуба през служебния вход където ги чакаше черна кола.
Пътуването мина тихо. Сакура не издаде нито звук. Единственото нарушаващо пълната тишина беше радиото, по което се говореше за някаква катастрофа.
След известно време спряха пред висока, лъскава и нова сграда. Сърцето на розовокосата се сви припомняйки си как някога и тя бе живяла на такова място и то със Саске. Прогони спомените, заключвайки ги в онова най-дълбоко кътче на съзнанието си, където пазеше всички хубави моменти. Не можеше да си позволи да ги пусне навън иначе бе сигурна, че щяха да излязат под формата на ридания. Прехапвайки устна розовокосата излезе от колата придружена от Саске. Дрехите и съвсем не я топлеха позволявайки на нощния, есенен въздух да пронизва ръцете и. Тялото и затрепери, но от устните и не излезе и звук. Учиха забеляза това и без да я поглежда свали черното си яке, слагайки го на раменете си. Учудена от жеста му Сакура не знаеше какво да каже. Някога това бе нещо обичайно за него, ала сега... струваше и се, че се намира в сън.
След няколко мига обаче чернокосия спука розовия балон настанил се в мислите на Сакура, посочвайки и сградата. Следващите му думи и подействаха като шамар.
-Етаж пети, апартамент седми. – кратко и ясно каза, а след това продължи. – Изпълни задълженията си и ако се представиш добре... може би ще видиш детето си. – очите и се разшириха. Сърцето и се сви, а опитите и да скрие сълзите си се оказаха безполезни.
-Саске... – тихо прошепна името му, сякаш то бе молитва. – Моля те, недей. – продума. Чернокосия кимна на един от охранителите си, който грубо я хвана за лакътя, дърпайки я към входа на сградата.
-Саске! – викът и прониза необичайно тихата нощ. Мъжът просто влезе в колата като преди това и каза, че ще я чака тук долу. Последваха още викове, ридания, крясъци...
В крайна сметка розовокосата бе завлечена до въпросният апартамент. Охранителят почука все още държейки момичето. Вратата се отвори и там се показа внушителен мъж. Надхвърлящ тридесетте, може би, с червена коса подстригана в типична мъжка прическа. Непознатия отпрати охранителя, хващайки Сакура за ръката и повеждайки я в апартамента. Вътре бе обзаведено по обичайният за богаташите стил. „Не е важно да е удобно, важно е да е скъпо! “ Не оставяйки и никакъв избор, червенокосият просто отвори вратата на спалнята си и грубо бутна розовокосата на леглото.
-Моля те, недей... – отново продума опитвайки да се бори, но опитите и останаха безрезултатни. Ръцете му шареха навсякъде по тялото и умело сваляйки дрехите и. Сакура стисна очи, опитвайки се да си представи, че не се намира в този апартамент, а на някое слънчево и красиво място. Това обаче се оказа трудно, особено щом всичките и дрехи и бельо бяха свалени. Както всеки път страхът отново я завладя, а очите и се напълниха със сълз