Мемориалите на един психопат

Седях в съдебната зала и слушах историята на обвиняемият, който със сълзи стичащи се по лицето внимателно и с всякакви детайли излагаше своята история. Може би всеки в сградата вярваше, че той е виновен за тези жестоки убийства, но аз се вслушвах в неговите думи, защото вярвах, че всеки заслужава да разкаже своята истина. Тогава чух съдията да произнася моето име.Защо по дяволите трябваше да ме изложи пред хорските погледи, които едва ли не щяха да си кажат „този пък се опитва да спаси сериен убиец от смъртната присъда”. Бавно се запътих към стола, за да и аз разкажа своята история. Да, наистина през последните месеци се бяхме сближили и за него не бях просто поредния журналист, който иска да напише статия за него, а се превърнах и в негов приятел. Мислех, че той е извършил тези убийства, но дълбоко в себе си вярвах, че е невинен.
-Господин Бенет, бихте ли ни разказали какво се случи между вас и обвиняемия, как се запознахте и какво е вашето мнение за убийствата извършени от него?
Бях решен най-накрая всички да чуят истината, моята история. Виждах злобния поглед на една жена, която беше сестра на едната от жертвата.
-Може би се чудите защо един журналист, който може да избере измежду стотици истории се захваща със сериен убиец?Нека ви разкажа…
Минаваше полунощ, а аз уморено лежах на легло в мотелската ми стая и гледах тавана. Бях изморен от тежкия работен ден и премислях всичко, което ми се е случило. Спеше ми се, но вибриращия ми телефон, който леко удряше дървената масичка до леглото ми ме стресна. Взех го в ръка и видях, че добрия ми приятел Рики ми звънеше.
-Да?
-Съжалявам, че те събуждам, но чу ли за Тайлър Смит?
-Серийният убиец? Какво за него?
-Крис знам, че пишеш статия за него.Заловили са го.
Тогава ми дойде идеята да се срещна с него. Разговора с него би бил перфектен за статията ми. Ами ако разкрие истината, аз щях да бъда известен и богат. В този момент мислех само за облагите от една вероятна среща с човека обвинен за шест убийства.
-В кой затвор е настанен? – попитах аз.
-Всъщност са го заловили в същия град, в който си и ти.Затова ти се обадих, докато чака процеса е настанен в местния затвор.
След чутото веднага скочих от леглото и взех един бял лист. Започнах да пиша писмо до г-н Смит надявайки се, че ще приеме среща с мен. На този бял лист обясних, че съм журналист и каква чест за мен щеше да е разговор с него. Два дни по-късно получих телефонно обаждане и ето че след няколко часа бях в затвора. Седях от едната страна на квадратна маса.Стените бяха бели, а на две места имаше черни камери.След минути дойде и обвинения придружаван от двама полицаи. Беше ме малко страх да седна срещу човек виновен за шест убийства, но любопитството ми като журналист надделя. Той беше с черна коса и кафяви очи. Никога не бих казал, че този мъж е жесток убиец. Той изглеждаше толкова спокоен и мил.
-Е г-н Смит, разбрах, че сте отказали интервю даже на „New York Times”, защо удостоявате точно мен с такава чест?
-Крис, моля те наричай ме Тайлър – каза мило той и седна срещу мен. Полицаите бяха махнали белезниците му и стояха от другата страна на вратата.
-Не отговорихте на въпроса ми – подсетих го аз леко нахално и притискайки го.
-Ех вие журналистите само отговори търсите – засмя се той, но на мен не ми беше до смях.Все още не осъзнавах как такъв човек е способен на нещата, които властите твърдят, че е направил. –Искам да ти споделя истината, Крис.Само на теб.
-Защо точно на мен?
-Чел съм много от статиите ти, определено пишеш хубаво и заинтригуващо, искам да напишеш книга за мен и моята история.
-Твоята история? Да не би да имаш предвид как си убил шест човека?
Изглеждаше леко засегнат и нагрубен от думите ми.
-Ами ако ти кажа, че съм невинен? – запита ме той като изчакваше отговора им, който дойде веднага:
-Ще кажа, че си луд.
-Има разлика между луд и убиец, Крис.
Охранителя почука на малкото прозорче и извика:
-Времето ви изтече.
Разочарован от малкото време, което ни беше дадено, реших , че ще трябва да дойда отново.Преди Тайлър отново да подаде ръцете си през дупката на вратата и да му сложат белезниците той ми каза:
-Ще чуеш моята история само при две условия
-Какви? – попитах го аз, докато си отварях малкото тефтерче, за да си запиша.
-Няма да казваш, споменаваш или намекваш какво съм ти казал на никого преди процеса ми да завърши!
-Ами второто ти изискване?
-Всичко с времето си, Крис – това бяха последните думи от първата ни среща.
-Имахте ли още срещи с него, г-н Бенет? – попита ме съдията, който ме изкара от света на моя разказ. За кратко бях забравил, че се намирам в съда и говоря пред десетки хора.
-Да.Това не беше последната ни среща в затвора – отговорих аз, а всички в залата ме гледаха странно.
-Защо се срещахте със сериен убиец?
-Някои биха казали, че е обикновено любопитство. Аз обаче мислех, че това което се пишеше по вестниците и се говореше по телевизията не беше цялата истина. Смятах, че той крие нещо от всички, дори и мен. Малко по-малко виждах, че ми се доверява като на стар приятел, затова бях решен да продължа срещите си с него.
-Моля продължете с разказа си
Няколко дни не получавах нито писма от него, нито обаждане. Мислех си, че е загубил интерес от разкриването на истината. Но един ден, когато се прибрах ме очакваше писмо на верандата.
„Второто ми условие е да ми помогнеш моята история да се превърне в книга”
Не пишеше само това. Долния десен ъгъл казваше, че е готов за нова среща с мен. Веднага се качих в колата си и тръгнах към затвора. Отново седях в тази малка стаичка и чаках охраната да го доведе .
-Никой няма да чете книга пълна с лъжи – казах му аз още преди да се е настанил срещу мен.
-Здравей Крис. Как си?
-Това няма значение.
-Виждам, че искаш отговори.Добре, питай – каза ми той.
-Защо ги уби?
-Пак ли това?Не си ме слушал миналия път.Казах ти, че не съм аз.
-И смяташ, че ще ти повярвам? Има доказателства, които водят към теб.Скоро ще те пратят да гниеш в затвор до края на живота си.
-Понякога трябва да се жертваш.Особено ако си част от нещо по-голямо.
-Все още си мислех, че е загуба на време и някакъв побъркан убиец само си играе с мен – обясних аз като отново напуснах света на миналото и седях пред всички хора, които ме мислеха за побъркан, че изобщо съм поискал среща с този психопат.
-Щом сте мислели това, защо сте продължил да го посещавате в затвора? – това се питах и аз самия, но сякаш живота ми зависеше от това, сякаш това бе най-важното нещо и трябваше да го направя.
-Нямам отговор на този въпрос.Ако не възразявате ще продължа разказа си…

-Разбира се, продължете.
На другия ден отново се качих в колата си и се запътих към затвора. Отново минах през същия бял коридор, докато стигнах до малката стая. Тайлър вече беше там и ме чакаха с един куп изписани листа.
-Здравей Крис – поздрави ме той още преди да съм затворил вратата след като охраната ме провери.
-Какви са тези листа?
-Това може да го включиш в книгата за мен – каза ми той и ми подаде купа с листа
Започнах да разглеждам съдържанието.Четях по няколко изречения от всяка страница.
-Що за глупости?Никой няма да плати, за да разбере в кой град си роден, в кое училище си живял и колко трудно е било детството ти.
-Това е засега.
-Ти шегуваш ли се?Откакто се срещаме ми даваш само лъжи и лайна.Нищо от това не става за книгата.
-Добре.Да се разберем така.Ти ме питаш, после аз питам теб – не разбрах защо му е да е пита каквото и да е, но повече от всичко исках най-накрая да ми каже нещо свързано с убийствата, така че се съгласих.
-Аз започвам първи.Разбрах, че първата ти жертва е била твоята приятелка.Щели сте да се жените…що за човек убива бъдещата си жена? – попитах го аз.
-Явно вие журналистите сте добри в откриването малките подробности.
-Не ми отговори на въпроса!
-Не знам какъв човек трябва да си, за да убиеш жената, която обичаш, защото не съм го направил аз.
-И трябва да ти повярвам ли?Разкажи ми.
-Всъщност е мой ред – прекъсна ме той с усмивка на лице.
-Добре.
-Защо се занимаваш с моята история, когато ти самия вярваш, че съм виновен?
-Преди да разбера, че са те хванали, пишех статия за теб за един вестник, но когато ти ми каза, че искаш историята ти да се превърне в книга…това ме накара всеки ден да преглеждам записките си и всеки ден да мисля въпроси, с които да изкопча истината от теб, за да получа всичко нужно за книгата и да стана богат и известен след като я публикувам.
-Значи целта ти е да си богат и известен, докато аз гния в затвора?
-Мой ред е,но да.Това е целта ми, но не каза ли , че си невинен?Може още да избегнеш затвора ако кажеш истината и обясниш на всички в съда след няколко дни, че си невинен.
-Едно е да казваш истината, друго е да ти повярват.
-Предполагам си прав.
-Крис ще ти разкажа какво се случи с Алисън.
-Това беше приятелката ти, нали така? – за отговор получих само лекото му кимване.
-Запознах се с нея в Ню Йорк, съвсем случайно.Бутнах се в нея на улицата и знаеш..искрите прехвърчаха.Изведох я на вечеря, а после пак и пак и пак. Минаха месеци, а накрая предложих й брак.Тя каза да.През това време се преместихме в собствен апартамент, но най-вероятно това вече го знаеш.
-Да, там е открито тялото й – досега само слушах и записвах в малката си тетрадка, но когато отместих погледа си от написаното и видях сълзите, които се стичаха по лицето му, нещо в ума ми казваше „този мъж няма как да е убиец”.
-Живота обаче беше труден.Бях безработен.Нямаше как дори да осигуря вечеря за нас двамата, а тя искаше деца…Започнах да крада, намерих си и работа, но все пак парите не стигаха.Един ден тя беше намерила едно от писмата, което ни уведомяваше, че ще трябва да се изнесем от апартамента, защото не е платен наема.Алисън побесня.Започна да ме разпитва и вика по мен.Разказах и всичко, казах и колко съм жалък и че е трябвало да крада, за да и осигуря и най-малкото удобство.
-И тогава я уби? – грубо прекъснах разказа му.
-Не, тогава тя ме изгони.Скитах по улиците няколко часа, но накрая реших да се прибера.Надявах се още да е там, защото през цялото време си мислех, че ще си събере багажа и просто щеше да си тръгне.Когато влязох през вратата на апартамента, тя все още беше там, но…тя…имаше кръв навсякъде, а тя…
-Времето ви изтече – провикна се охраната и ме стресна като ме изкара извън този кошмарен пейзаж, който се изрисуваше в ума ми.
-Явно ще продължа следващия път – усмихна ми се Тайлър и беше изведен от едрия мъж в униформа.
-Повярвахте ли му? – попита ме съдията
-Да, дори сега вярвам, че той е невинен за нейната смърт – отговорих аз без да се замислям и отново събрах погледите на уплашените хора в залата.
-За нейната?Ами за другите жертви?
-Все още не знаех, на мен ми беше казал, че е невинен, но някак си аз както всички други вярвах, че той е виновен за тази жестокост.
-Срещите ви с него продължиха ли?
-Да.На следващия ден той ми сподели историята си, докрай.
-Какво чакате тогава?Разказвайте – подтикна ме съдията и аз отново се впуснах в мрачния си разказ…