Как да пишем правилно...

Спазването на следващите правописни правила е силно препоръчително и желателно. Те благоприятстват безпрепятствения обмен на файлове (документи) и лесното им и бързо редактиране.
Разработени са на база на българската граматика и дългогодишен опит в използване на текстови редактори за персонални компютри.
Това са само основните, най-често срещани правила и не изключват спазването на всички останали.

При създаване на документи на чужд език да се спазват правописните правила за съответния език.

* Употреба на главни букви
* Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:
* Главна буква се пише в началото на изречението и при започване на пряка реч след двоеточие (или след тире).
* Главна буква се пише в собствени имена:
* Главна буква се пише в имена на лица, в презимена и в прякори.
* Главна буква се пише в имена на географски обекти като държави, селища, местности, морета, езера, реки, планини, улици.
* Главна буква се пише в думите Изток, Запад, Север, Юг , когато са употребени в смисъл на земи, страни, народи.
* Главна буква се пише в имена на небесни тела като астрономически понятия.
* Главна буква се пише в названия на учреждения, дружества, институти, книги, фирми.
* Когато наименованието е сложно, с главна буква в горните случаи се пише само първата дума: Стара планина, Българска академия на науките, Велико народно събрание .
* Ако втората част е собствено име, и двете думи се пишат с главни букви: Стара Загора, Горна Оряховица, Луда Яна, Долни Дъбник .
* Ако съставното име съдържа прилагателно северен, източен  и пр., и двете части се пишат с главна буква: Северна Европа .
* С главна буква могат да се пишат важни за нас исторически събития или пък събития със световно историческо значение: Възраждането, Априлското въстание, Реформацията.
* Имената на месеците, дните на седмицата, народностите, езиците, вероизповеданията се пишат с малка буква: славянин, български език, християнин.
* Титли, звания, служби и чинове в писмени молби, доклади, рапорти и т. н. се пишат с главна буква при обръщение и отправяне (адресиране): господин Министър на отбраната, господин Директор.
* Главна буква се пише в притежателни прилагателни, образувани от имена на лица и животни: Нютонов закон, Шекспирова драма, Ботеви тържества.
* Главна буква се пише в относителни прилагателни на –ски (-шки), образувани от географски имена, се пишат с главна буква, когато са употребени в смисъл на собствени имена: Софийска област, Дунавска равнина, Охридско езеро, Тракийска низина, но тракийско вино, френска поезия, китайска коприна.
* С главна буква се пишат местоимения, употребени в учтива форма: Вие, Ви, Вас, Ваш.

Пренасяне на срички

* Едносрични думи не се пренасят.
* При пренасяне на част от думи на нов ред се отделят само цели срички.
* В някои случаи – при събиране на повече съгласни заедно, границата на сричката не е винаги на практика достатъчно ясна - затова се допуска в такива случаи известна свобода.
* Една съгласна между две гласни се пренася винаги с втората гласна: зи-ма, дне-вен, ра-йон.
* От група съгласни между две гласни се пренася поне една съгласна с втората гласна: недомис-лица и недоми-слица, друже-ство и дружест-во.
* Съгласната й, ако стои пред друга съгласна, остава винаги на първия ред: край-на, софий-ски.
* Двойни съгласни се разделят винаги: есен-но, времен-но.
* Сама гласна в края на думата не се пренася на нов ред: уме-ние, а не умени-е.
* Представките не се разделят, а остават цели на първия ред: над-мощие (не на-дмощие), по-хвала (не пох-вала).


Правила за писане на препинателни знаци

* След препинателните знаци точка, запетая, удивителна, въпросителна, двоеточие, точка и запетая, се оставя интервал, а преди тях - не! Пишат се плътно до предната дума.
* Пред начални и след крайни кавички и скоби се оставя интервал.
“Тирето” се обгражда с интервал, когато е употребено вместо пропусната дума, двойно изразяване на подлог, когато огражда вмъкнати изрази, или отделя независими едно от друго изречения, а също и при пряка реч
“Тирето” се пише без интервал при писане на сложни (съставни) думи (например физико-математически )  и при степенуване (например:   по-голям, най-голям ).
Преди “тире” за пренасяне не се оставя интервал.
Многоточие се пише с три последователни точки, като след последната се оставя интервал.
Точка
Точка се пише в края на изявителни или спокойно изказани повелителни изречения, например : „Кажи си името. Не бързай толкова.”
След заглавия и имена на автори, когато стоят на отделен ред, не се пише точка.
За дати е възприето следното означение: 8.II.1994  г. или 8.02.1994  г. – с точка след деня и месеца за отделяне на цифрите, но 8 февруари 1994 г . – без точка. След цифри, които означават година, страница, параграф и подобни, не се пише точка: 1994 г ., 226 стр., § 15 и др.
Точка се поставя като условен граничен знак след съкращения, при които е изпуснат края на думата: напр. = например , ед. ч. = единствено число и мн. др.  – много други.
Въпросителна
Въпросителна се пише в края на въпросителни изречения, например:
„Какво е това? Сън? Истина? Кошмар?”
„– Какво им струва, ако дадат един франк на един българин за книгата му?”
След подчинено въпросително изречение (косвен въпрос) не се пише въпросителна, ако главното изречение не е въпросително, например: „Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от брата си.”
В заглавия обикновено не се пише въпросителна ( ”За какво се борим” ) Когато обаче заглавието представлява въпрос, обърнат за по-силно въздействие към читателите, въпросителна се пише ( ”За какво се борим?” ).
Удивителна
Удивителна се пише в края на възклицателни или енергично изказани повелителни изречения, например: „Колко е хубаво! Кажи си името! Не бързай толкова!”
Удивителна се пише също и след обръщения и междуметия, които изразяват силни чувства:
„– Браво !”
„– Братя мили!”
Запетая
В рамките на простото изречение запетая се употребява:
В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на еднородни части помежду им.
При изреждане.
Не се пише запетая при еднократно употребен съюз и, или.
При противопоставяне на еднородни части, свързани със съюзи: а, но, обаче, пък, ама, ами, ала, например: „Ицо е дебел, но бърз футболист. Срещата е днес, а не утре.”
При изреждане на еднородни части в повторителни съюзи – и, или – или, нито – нито, ту – ту и пр., се пише запетая пред всяко ново повтаряне на дадения съюз (но не и в самото начало), например: „Той не изпитваше ни страх, ни болка, ни срам.”
При еднородни части, свързани със съюзи  както - така и колкото – толкова, се пише запетая само пред втория съюз, например:  „Колкото по-бързо, толкова по-добре.”
За отделяне на повтарящи се думи помежду им.
В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на вметнати (в най-общ смисъл) думи и изрази като обръщения, междуметия, вметнати пояснения.

Обръщения и междуметия:

„– Благодаря ви, братя мили, за честта.”
„– Братя мили, благодаря ви за честта.”
„– Благодаря ви за честта, братя мили.”
Вметнати изрази (предимно глаголни) като: разбира се, да кажем, надявам се, мисля, изглежда, струва ми се, тъй да се каже, напротив, обратно, от една страна, например:
„– Ти, разбира се, няма да допуснеш това.”
„– Това, мисля, е достатъчно. „
Не се отделят със запетая от другите части на изречението думи като обаче, наистина, може би, следователно, по такъв начин, като че ли, сякаш, навярно, вероятно, очевидно  в случаи като следните:  
„Той обаче не изпълни обещанието си.”
„– Ти например какво ще кажеш?”
Ако такива думи стоят в началото на отделно просто изречение, пред тях се пише запетая: „Той искаше да дойде, обаче се разболя.”
В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на особените части на изречението.
Обстоятелствени пояснения освен в случаите, когато са в началото на изречението, например: „По дърветата, отрупани с цвят, бръмчат пчели. След няколко дни пак ще те потърся.”
Думи и изрази, пред които стоят съюзи както и, и то  и други подобни (с ясно изпъкващ смисъл на обособени елементи в изречението), се отделят със запетая не само в началото, но и в края, ако след тях продължава същото просто изречение: „Градината, както и улицата, беше покрита с дебел слой космичен прах.” Същият израз в следващото изречение няма вметнат характер и затова не се пише запетая след него: „Градината, както и улицата бяха покрити с дебел слой космичен прах.”
Еднородни части, свързани с обяснителен съюз или, т. е., сиреч се обособяват, например: „След два дена,  т. е. в неделя, ще продължим.”
Пред съюзите и, или се пише запетая, когато тя трябва да затвори някой вметнат или обособен израз.
В рамките на простото изречение запетая се употребява за отделяне на частиците да и не, употребени самостойно в изречението, например: „Да, вярно е. Не, не е вярно.”
В рамките на сложното изречение запетаята се употребява за отделяне на влизащите в него прости изречения помежду им.
Пред просто изречение, което започва без съюз, например: „Който не работи, не трябва да яде.”
Пред просто изречение, което започва със съединителен или подчинителен съюз като но, а, обаче, ала, то, пък, ако, ето защо, затова, че, или, понеже, защото, като че (ли), сякаш и др.
В изречения, които съдържат повторителни съюзи  и – и, или – или, ту – ту или др., запетая се пише в началото на всяко отделно просто изречение, например: „Майка му, ту го галеше, ту го милваше, ту му пееше.”
Пред просто изречение, което започва с относително местоимение или наречие като който, какъвто, чийто, когото, където, колкото или др., например: „Стигнахме на мястото, където щяхме да нощуваме.”
При сложни съюзи като само че, ето че, в случай че, макар да, при все че или др. запетаята се пише пред първата им съставна част, например: „Планът е добър, само че трябва да го изпълним.”
Наречия тъй пред съюза че, както и др. могат да принадлежат към главното изречение; в такива случаи запетаята се пише след тях, например: „Запомних го тъй, че никога няма да го забравя.”
Ако пред съюза, относителното местоимение или наречие стои друга дума или словосъчетание от същото просто изречение, запетаята се пише в началото на изречението, например:   „Стигнахме до една планина, в подножието на която течеше буйна река.”
Когато подчиненото изречение е вмъкнато между частите на главното, то се огражда от двете страни със запетая, например: „Мисълта, че ще замине, го радваше.”
Когато подчиненото изречение със съюз да пояснява съществителното име, не се отделя със запетая нито в началото, нито в края, например: „Мисълта да замине веднага не го напускаше.”
Когато някой вметнат израз, ограден с тирета или скоби, разделя такива части на изречението, между които следва да се пише запетая, тя се поставя пред второто тире или след скобите.
Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения в следните случаи:
Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза и, употребен еднократно.
Пред съюза и може да се постави запетая в редки случаи, когато това е необходимо за по-ясно означаване на смисъла или се налага от интонацията, например:
„Оставете на мира хората, и те имат човешки права.”
„– Идете там, и ще се уверите с очите си.”
Пред съюза и се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Гостите бяха посрещнати от господин Янчулев, кмета на гр. София, и от представители на общините в града.”
Пред съюза и не се поставя запетая, когато той свързва съподчинени изречения, например:
„Свърших най-после работата, която ми беше възложена и за която мислех постоянно.”
„– Разбрах, че вече съм свободен и мога да продължа работата си.”
Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред съюза да, употребен еднократно, например: „Вън се зачу да свири хармоника.”
Съподчинени изречения, които започват със съюза да, се отделят помежду си със запетая, например: „Искам да остана тук, да започна някаква работа, да припечеля някой лев.”
При повтаряне на съюза да в последователни, подчинени едно на друго изречения, не се пише запетая, например: „Исках да го помоля да ми услужи.”
Пред съюза да се пише запетая, когато тя е необходима за ограждане на предшестващо подчинено изречение, вметнати или обособени думи, например: „Премиерът се опитваше да убеди хората, недоволстващи от покачването на цените, да не купуват, но по-скоро да гладуват.”
При сложни съюзи за да, без да, преди да и др., запетая се пише пред предлога, например: „Отиде си, без да каже нищо.”
Когато съюзът да не стои в началото на просто изречение, то не се отделя със запетая, например: „Капитанът заповяда всички моряци да излязат на палубата.”
Не се пише запетая за отделяне на прости в рамките на сложни изречения пред непреки (косвени) въпроси (подчинени въпросителни изречения), например:
„Първата ми дума беше да попитам имам ли известие от родителите си.”
„– Рамбо се чудеше отде се взе у нея тази сила.”
Допуска се употреба на запетая пред косвен въпрос, когато той стои след местоимението това или след съществително, например: „Резултатът зависи от това, дали ще получим помощ навреме. Смущаваше го въпросът, дали не се е издал с плахото си поведение.”
Когато косвеният въпрос стои в началото на сложното изречение, той се отделя със запетая от главното: „Дали това беше вярно, той още не знаеше.”
Допуска се употреба на запетая между два съюза, поставени един след друг като но ако, а когато, но тъй като, но щом, но който и пр. например: За това и не стоеше много вкъщи, а когато (не: ...вкъщи, а, когато) беше там, поръчваше да казват, че го няма.
Не се пише запетая също и между съюз и следващо деепричастие или причастие, употребено като обособена част на изречението, например: „Той искаше да изглежда сериозен, но спомняйки (не: ... сериозен, но, спомняйки си) си за случилото се, отново избухна в смях.”
Не се пише запетая също и пред относително местоимение и наречия и пред съюзи, когато пред тях стои уточняващо наречие като само, едва, чак, даже, тъкмо, именно и др. или отрицание не, например:
„Това може да разбере само който го е преживял.”
„– Дойдох при тебе именно за да ти помогна.”
„– Попитах не защото не знаех.”
Не се пише запетая също и пред изрази като който и да е, колкото е възможно, когато и да било, кой знае и др. подобни, например: „Нямаш право да обвиняваш когото и да било.”
Точка и запетая
Точка и запетая се пише, за да се отделят по-ясно по-големи синтактични цялости в изреченията, вътре в които обикновено се среща запетая или друг отделителен знак. Това става главно в следните случаи:
За отделяне на по-самостоятелни по смисъл части в състава на сложното изречение.
За отделяне на успоредни по строеж и по смисъл части в сложни изречения, например: „Канят ли те – яж; гонят ли те – беж.”
Тире
Тирето е знак с по-свободна употреба. Обикновено се пише в следните случаи:
Тире се пише на мястото на думи, които се подразбират, например: „Честният получава похвала, а нечестният – гняв и наказание.”
Тире се пише пред пряката реч на всяко отделно лице при диалог.
Тире се пише след пряка реч (независимо дали в началото й има тире или кавички), когато след нея следват пояснителни думи от автора. Ако след пояснителните думи продължава пак пряката реч, пише се след тях чертица за отделяне:
„– Исусе! – викаха прокажените – Смили се за нас!”
Тире се пише за отделяне на еднородни части на изречението от думи, които обобщават тяхното значение, например: „Фирмата произвежда всички видове офис  техника – факсове, телефонни апарати, пишещи машини, принтери, компютри и др.”
Двоеточие
Двоеточие се пише в следните случаи:
Двоеточие се пише пред думи и изрази, които означават изброяване или посочване, например: „Кандидатите трябва да отговарят на две условия: да имат необходимата научна подготовка и да са работили по специалността минимум 5 години.”
Трябва да се прави разлика между истинско изброяване и обикновено нареждане на еднородни части, пред които не се пише двоеточие, например: реките Вит, Искър, Осъм и Янтра се вливат в Дунав (не Реките: Вит,Искър ...).
Двоеточие се пише пред пряка реч след пояснителни думи, които я въвеждат, например:
„Тя отвори устата си и каза с тънък писклив глас:
- Колко цветя! Колко цветя!”
„Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”
Кавички
Кавички се използват в следните случаи:
Кавички се използват за означаване на чужди думи, цитирани дословно като самостойна пряка реч или вмъкнати като отделни думи в речта на автора, например: „Под “пари” ние разбираме “левове”, а американците “долари”.
Когато кавичките се затварят в края на изречението, те обгръщат и съответния знак /точка, въпросителна или удивителна/, ако той се изисква от смисъла на оградените в кавичките думи. В противен случай крайният знак се поставя вън от кавичките, например:
„Малкият Найденчо посочи умолително витрината и каза “Искам!”
„– Малката Марийка се ококори срещу огледалото и се чудеше: “Коя ли е тази?”
„– Човекът взе парите и каза “Ще видим.” (но: „ Той наблегна на думата “пари”. – Какво разбира той под “пари”? )
Когато се вмъкват вътре в пряката реч пояснителни думи на автора, те се отделят от двете страни с тире, без да се затварят и отново отварят пред тях и след тях кавичките. Ако между двете разделени части на пряката реч трябва да стои някакъв препинателен знак, той се поставя преди първото тире, ако е ? или !, ако е някой друг – слага се пред второто, например:
“Как къде? – отговори тя. – Ами у дома!” (не “Как къде – отговори тя? – Ами у дома”)
“Скрий се в гората – каза тя. – Като мръкне ще те намеря.”
“Как ще ме намери в тъмното? – вътрешно се питаше той.”
“Бабо – рече той, - ще те чакам да ми се обадиш.”
Кавичките се употребяват обикновено и при имена на организации, институции, улици, заглавия и пр., например: кооперация “Напред”, ул. “Иван Вазов”.
При адресиране на писма може да се пишат и без кавички.
Скоби
Скоби се употребяват за отделяне на вметнато пояснение от останалите части на изречението.
Скобите имат по-голяма отделителна сила от запетаята и тирето, които също се употребяват при вметнати думи и изрази.

Многоточие

Многоточие (обикновено 3 точки) се пише в следните случаи:
Многоточие се пише в края на недовършен израз, например: „Можеше да не бъде така, но...„
При пауза в речта между частите на изречението или между отделните изречения, най-вече в поезията. Например: „Аз може млад да загина... Но... стига ми тази награда, - да каже” и пр.
Правила за писане на числа и номера
Основните правила, които задължително трябва да се спазват, са следните:
Числата, съдържащи пет и повече цифри, се пишат с интервал от един удар пред всяка група от три цифри с изключение в случаите, когато означават съответен номер.
В началото на изречението, числата се пишат с думи. По същият начин се пишат и в случаите, когато по смисъла на думата (фразата) те не представляват точно число.
В редовен текст числата от едно до десет се пишат с думи, но ако означават мярка – с цифри.
В парични документи (разписки, фактури, приходен и разходен касов ордер), договори и нотариални актове, числата се пишат с цифри и веднага след това – с думи, заградени в скоби.
Поредните цифри се употребяват и за означаване на номерация. В тези случаи цифрите могат да бъдат последвани от точка или затваряща скоба и от съединителна чертица, когато са членувани.
Римски цифри се употребяват при означаване на глави, столетия, раздели от  нормативни актове и др. След тях не се пише точка.
При означаване на десетични дроби се употребява препинателния знак “точка” (без да се оставя интервал).
Дробите – прости и смесени се пишат с помощта на голямото тире или чрез наклонената черта. В случаите, когато се използва наклонената черта, между цялата и дробната част се оставя интервал, за да се получи необходимото разграничаване.
При означаване на аритметични действия между числата и знаците за събиране, изваждане, деление, умножение и равенство не се оставя интервал, както и при употребата на скоби в периодични числа и математически изрази.
Други правила
Не се използват паузи за наместване и подравняване на текст по страницата. За тази цел да се използват табулатори или таблица, на която не се виждат контурите.
В процеса на работа да се конфигурира и използва функцията Autotext, който позволява само с няколко знака да се вмъкват готови форматирани абзаци или често използвани текстове, картинки, подписи, специални символи и т.н. С негова помощ за секунди може да оформи бизнес-кореспонденцията или фирмена бланка.
За текстове, които не е желателно да се пренасят, а да се запазят в своята цялост на текущия или следващия ред, да се използват знаци, които не позволяват пренасяне - паузата и тирето в този случай да се натискат съвместно с CTRL и SHIFT. Това спасява от неприятното пренасяне на годината в една дата на следващия ред и други подобни неуместни пренасяния.
Таблица на най-често срещаните съкращения:

в. = век	ж. р. = женски род	Сл. Хр. = След Христа
в. = вестник	ср. р. =среден род	пр. н. е. = преди нашата ера
вж. = виж	заб. = забележка	т. е. = тоест
вм = вместо	и др. = и други	п. п. =. после писано
г. = господин	и мн. др. = и много други	р. = река
год. = година	и др. т. = и други такива	с. = село
гр. = град	напр. = например	св. = свети
д-во = дружество	проф. = професор	сп. = списание
д-р = доктор	и под. = и подобни	срв. = сравни
ед. ч. = единствено число	и пр. = и прочие	стр. = страница
мн. ч.= множествено число	и т. н. = и тъй нататък	тел. = телефон
м. р. =мъжки род	Пр. Хр. = преди Христа	т. г. = тази година